Когато симптомите разказват история: Как да чуеш недовършеното

През уикенда имах възможност да участвам в двудневния обучителен семинар „Психотерапия по Златното сечение“ с Иво Величков – събитие, което не просто добавя знания, а подрежда цялостна карта за развитие. Влизаш с въпроси, излизаш със структура: 12 ясно очертани възрастови фази, логика, базирана на принципите на Златното сечение, и практични насоки как да се работи с резонансните оси между възрастите, когато симптомите в зрелостта подсказват за незавършените процеси по-рано в живота.

Онова, което най-силно ме впечатли, е универсалността на модела – той не се опитва да бъде поредната школа, а функционална  и универсална рамка, която интегрира физически, социален, ментален и духовен пласт. Резултатът е професионален инструментариум, който едновременно изяснява и насочва към интервенции – без да губи човешката дълбочина.

Развитието на човека има закономерности, а добрата терапевтична работа печели, когато ги познава и ги превръща в конкретни стъпки. Двудневният семинар „Психотерапия по Златното сечение“ с Иво Величков добави точно това: работеща рамка, която свързва теорията с практиката и обогатява инструментариума за помощ на клиенти от различни възрастови групи.

Моделът стъпва върху идеята, че всяка възраст има своя градивен потенциал и специфични рискове от дефицит. Вместо симптомите да се разглеждат изолирано („тревожност“, „прокрастинация“, „трудности във връзките“), те се поставят в биографичен контекст: кое развитие е кризисно, къде е нарушен ритъмът и какво трябва да бъде доразвито. Тази перспектива е ценна не само в клиничната работа, но и в консултиране на родители и учители — дава общ език за „какво е на дневен ред“ и „коя подкрепа е адекватна сега“.

Подходът включва и работа по т.нар. резонансни оси — връзки между ранни и по-късни етапи, по които недовършени процеси „прозвучават“ в зрелостта. Това насочва вниманието към правилната последователност: преди да се очаква ново умение, се доизгражда онова, на което то трябва да стъпи. С други думи, моделът не заменя познатите методи, а ги подрежда така, че да служат на правилната задача в правилния момент. При работа с родители се добавя и яснота за тяхната роля: каква подкрепа е оптимална сега и от какво „добро намерение“ е по-добре да се въздържат, за да не подменят естествения ход на развитието.

Специални благодарности на Иво Величков за смелостта да формулира, изчисти и предаде концепция, която едновременно е семпла, дълбока и приложима. С радост ще интегрирам божествената пропорция в моята практика.